1 февр. 2013 г., 09:21

Кокичета

887 1 7
  Навън е още зима. Пролетта
едва наднича в родните предели.
Като булонки рошави – в снега,
вън хор кокичета са разцъфтели.

Със нежни белоснежни личица,
с чорапки и със роклички зелени,
на тънки и високи стъбълца,
от пролетни надежди озарени!

Цветя с такава бяла красота,
с такава скромност и такава нежност,
не знам да има другаде в света,
или поне на мен не са известни.

Господствува бандитският морал,
и вятърът разнася гнили листи,
снегът е мръсен, почвата е кал,
а те са бели, истински и чисти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много нежно гальовно написано от романтична и чувствителна душа.Хареса ми
  • "Кокиченце,момиченце,бяло,беленичко"...като в песничката детска..."с чорапки и със роклички зелени"-финес! На фона на нашето "сега" в последния и донякъде в първия куплет!Поздрави!
  • "Не знам да има другаде в света".
    И аз не знам, поне тук не съм ги виждала...
  • Поздрав!
  • Бяло, чисто и красиво! Много ми хареса!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...