1 feb 2013, 9:21

Кокичета

  Poesía » Otra
885 1 7
  Навън е още зима. Пролетта
едва наднича в родните предели.
Като булонки рошави – в снега,
вън хор кокичета са разцъфтели.

Със нежни белоснежни личица,
с чорапки и със роклички зелени,
на тънки и високи стъбълца,
от пролетни надежди озарени!

Цветя с такава бяла красота,
с такава скромност и такава нежност,
не знам да има другаде в света,
или поне на мен не са известни.

Господствува бандитският морал,
и вятърът разнася гнили листи,
снегът е мръсен, почвата е кал,
а те са бели, истински и чисти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Чортов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много нежно гальовно написано от романтична и чувствителна душа.Хареса ми
  • "Кокиченце,момиченце,бяло,беленичко"...като в песничката детска..."с чорапки и със роклички зелени"-финес! На фона на нашето "сега" в последния и донякъде в първия куплет!Поздрави!
  • "Не знам да има другаде в света".
    И аз не знам, поне тук не съм ги виждала...
  • Поздрав!
  • Бяло, чисто и красиво! Много ми хареса!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...