1.02.2013 г., 9:21

Кокичета

882 1 7
  Навън е още зима. Пролетта
едва наднича в родните предели.
Като булонки рошави – в снега,
вън хор кокичета са разцъфтели.

Със нежни белоснежни личица,
с чорапки и със роклички зелени,
на тънки и високи стъбълца,
от пролетни надежди озарени!

Цветя с такава бяла красота,
с такава скромност и такава нежност,
не знам да има другаде в света,
или поне на мен не са известни.

Господствува бандитският морал,
и вятърът разнася гнили листи,
снегът е мръсен, почвата е кал,
а те са бели, истински и чисти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много нежно гальовно написано от романтична и чувствителна душа.Хареса ми
  • "Кокиченце,момиченце,бяло,беленичко"...като в песничката детска..."с чорапки и със роклички зелени"-финес! На фона на нашето "сега" в последния и донякъде в първия куплет!Поздрави!
  • "Не знам да има другаде в света".
    И аз не знам, поне тук не съм ги виждала...
  • Поздрав!
  • Бяло, чисто и красиво! Много ми хареса!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...