1.02.2013 г., 9:21

Кокичета

879 1 7
  Навън е още зима. Пролетта
едва наднича в родните предели.
Като булонки рошави – в снега,
вън хор кокичета са разцъфтели.

Със нежни белоснежни личица,
с чорапки и със роклички зелени,
на тънки и високи стъбълца,
от пролетни надежди озарени!

Цветя с такава бяла красота,
с такава скромност и такава нежност,
не знам да има другаде в света,
или поне на мен не са известни.

Господствува бандитският морал,
и вятърът разнася гнили листи,
снегът е мръсен, почвата е кал,
а те са бели, истински и чисти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много нежно гальовно написано от романтична и чувствителна душа.Хареса ми
  • "Кокиченце,момиченце,бяло,беленичко"...като в песничката детска..."с чорапки и със роклички зелени"-финес! На фона на нашето "сега" в последния и донякъде в първия куплет!Поздрави!
  • "Не знам да има другаде в света".
    И аз не знам, поне тук не съм ги виждала...
  • Поздрав!
  • Бяло, чисто и красиво! Много ми хареса!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....