1.Изкушение, защо във мене идеш,
недей блъска по душевната врата.
Духът оръжие за тебе ми остави,
Научи ме с него да руша,
Ала не искам да ранявам твойте чувства,
Не ща да наранявам Същността.

2.За тебе братът Колебание ще страда,
Грешката погубена ще да е във вечността,
Не ще Светът ни се променя,
Няма как да учи се човека,
Нито пък мисъл в съзнанието отеква,
Както ни се случва до сега.

3.Бягай от вратата ми душевна вече,
Времето не позволява й да гние.
Пантите й са по силни от тебе,
Ключалката с един е ключ,
не може да сеот теб отключи,
сал е разрешена за сестра ти-Любовта.

4.Поучи се от думите нейни,
не сещай злоба или болка,
докрай подлъгвай кротко,
докрай помагай нежно,
подхлъзвай с добро тези,
дето желаят Доброто и Любовта.

5.Гледам през шпионка малка,
щом тропането приключи във мига.
Колебанието си тръгна кротко,
Вярата остави в Любовта. 
Към лошото се по улицата ни насочи,
улицата на Живота-Светът.