Jul 17, 2018, 1:33 AM

Колебание

987 1 0

1.Изкушение, защо във мене идеш,
недей блъска по душевната врата.
Духът оръжие за тебе ми остави,
Научи ме с него да руша,
Ала не искам да ранявам твойте чувства,
Не ща да наранявам Същността.

 

2.За тебе братът Колебание ще страда,
Грешката погубена ще да е във вечността,
Не ще Светът ни се променя,
Няма как да учи се човека,
Нито пък мисъл в съзнанието отеква,
Както ни се случва до сега.

 

3.Бягай от вратата ми душевна вече,
Времето не позволява й да гние.
Пантите й са по силни от тебе,
Ключалката с един е ключ,
не може да сеот теб отключи,
сал е разрешена за сестра ти-Любовта.

 

4.Поучи се от думите нейни,
не сещай злоба или болка,
докрай подлъгвай кротко,
докрай помагай нежно,
подхлъзвай с добро тези,
дето желаят Доброто и Любовта.

 

5.Гледам през шпионка малка,
щом тропането приключи във мига.
Колебанието си тръгна кротко,
Вярата остави в Любовта. 
Към лошото се по улицата ни насочи,
улицата на Живота-Светът.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Сираков All rights reserved.

Спомен във вечността!

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....