Ковачите на щастие раздухаха огнището
Искри и огнени пътеки
Затоплиха живота сгушен в нищото
И го накараха да свети
Под чуковете се събуди красотата
Стаена в себе си от векове
И с помощта на пролетния вятър
Светът безсилен я прие
Пореден прилив мие бреговете
На кея лодките стоят
Пространството зове и ето
Душите са на път