29 янв. 2008 г., 09:14

Коледен дух

970 0 11

С вълшебен прах посипва ни небето,

снежинки бели падат върху нас

и старците се радват край детето,

пред тях е само празничният час.



По бузките ни щипе баба Зима,

с крачетата потропваме в снега,

усмивките ни спомнят, че ни има,

щастливи, че сме още на света.



Един ще падне, друг ще се разсмее,

ръка ще му даде да продължи

и сякаш белота във нас днес грее,

за да не бъдем повече сами.



Красивото край нас ще ни накара

да видим в своя враг добри очи

и там омраза миг поне ще няма,

за да повярваме в добрите дни.



Във коледната нощ струи магия,

що прави всички хора по-добри,

да можех в джоба щях да си я скрия,

но няма как - едничка е, уви!



С вълшебен прах посипва ни небето,

шейната идва чакана към нас

и трепетът се връща във сърцето

със вярата ни в старец беловлас.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселин Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...