29.01.2008 г., 9:14

Коледен дух

960 0 11

С вълшебен прах посипва ни небето,

снежинки бели падат върху нас

и старците се радват край детето,

пред тях е само празничният час.



По бузките ни щипе баба Зима,

с крачетата потропваме в снега,

усмивките ни спомнят, че ни има,

щастливи, че сме още на света.



Един ще падне, друг ще се разсмее,

ръка ще му даде да продължи

и сякаш белота във нас днес грее,

за да не бъдем повече сами.



Красивото край нас ще ни накара

да видим в своя враг добри очи

и там омраза миг поне ще няма,

за да повярваме в добрите дни.



Във коледната нощ струи магия,

що прави всички хора по-добри,

да можех в джоба щях да си я скрия,

но няма как - едничка е, уви!



С вълшебен прах посипва ни небето,

шейната идва чакана към нас

и трепетът се връща във сърцето

със вярата ни в старец беловлас.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...