Jan 29, 2008, 9:14 AM

Коледен дух

  Poetry » Other
968 0 11

С вълшебен прах посипва ни небето,

снежинки бели падат върху нас

и старците се радват край детето,

пред тях е само празничният час.



По бузките ни щипе баба Зима,

с крачетата потропваме в снега,

усмивките ни спомнят, че ни има,

щастливи, че сме още на света.



Един ще падне, друг ще се разсмее,

ръка ще му даде да продължи

и сякаш белота във нас днес грее,

за да не бъдем повече сами.



Красивото край нас ще ни накара

да видим в своя враг добри очи

и там омраза миг поне ще няма,

за да повярваме в добрите дни.



Във коледната нощ струи магия,

що прави всички хора по-добри,

да можех в джоба щях да си я скрия,

но няма как - едничка е, уви!



С вълшебен прах посипва ни небето,

шейната идва чакана към нас

и трепетът се връща във сърцето

със вярата ни в старец беловлас.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселин Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....