21 дек. 2010 г., 13:58

Коледен подарък

1.2K 0 3

КОЛЕДЕН ПОДАРЪК

 

 

Заедно сме не от вчера,

години две, че даже три.

Но път не мога да намеря

към твоето сърце, уви...

 

Любима ли съм ти – не зная.

И няма как да разбера.

Като че в леден блок да издълбая

убежище от топлина...

 

Притихнала съм в тая утрин снежна,

обречена в забвение от теб.

И полъхът на обичта ми южна

да ти изпратя искам във колет.

 

На помощ аз добрия старец ще извикам,

че Коледа е вдругиден.

И тоз подарък ще орисам

гост да е на твоя ден рожден!

 

Ще сложа в него тази моя обич,

по-истинска от слънцето дори.

И ако твоето сърце опари,

леда във него да стопи...

 

Ще добавя също лъч надежда,

сноп  искряща светлина -

да те облива, милва и да грее

като ярка коледна звезда!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...