Dec 21, 2010, 1:58 PM

Коледен подарък

  Poetry » Love
1.2K 0 3

КОЛЕДЕН ПОДАРЪК

 

 

Заедно сме не от вчера,

години две, че даже три.

Но път не мога да намеря

към твоето сърце, уви...

 

Любима ли съм ти – не зная.

И няма как да разбера.

Като че в леден блок да издълбая

убежище от топлина...

 

Притихнала съм в тая утрин снежна,

обречена в забвение от теб.

И полъхът на обичта ми южна

да ти изпратя искам във колет.

 

На помощ аз добрия старец ще извикам,

че Коледа е вдругиден.

И тоз подарък ще орисам

гост да е на твоя ден рожден!

 

Ще сложа в него тази моя обич,

по-истинска от слънцето дори.

И ако твоето сърце опари,

леда във него да стопи...

 

Ще добавя също лъч надежда,

сноп  искряща светлина -

да те облива, милва и да грее

като ярка коледна звезда!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...