21.12.2010 г., 13:58

Коледен подарък

1.2K 0 3

КОЛЕДЕН ПОДАРЪК

 

 

Заедно сме не от вчера,

години две, че даже три.

Но път не мога да намеря

към твоето сърце, уви...

 

Любима ли съм ти – не зная.

И няма как да разбера.

Като че в леден блок да издълбая

убежище от топлина...

 

Притихнала съм в тая утрин снежна,

обречена в забвение от теб.

И полъхът на обичта ми южна

да ти изпратя искам във колет.

 

На помощ аз добрия старец ще извикам,

че Коледа е вдругиден.

И тоз подарък ще орисам

гост да е на твоя ден рожден!

 

Ще сложа в него тази моя обич,

по-истинска от слънцето дори.

И ако твоето сърце опари,

леда във него да стопи...

 

Ще добавя също лъч надежда,

сноп  искряща светлина -

да те облива, милва и да грее

като ярка коледна звезда!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...