27 дек. 2009 г., 00:49  

Коледна милост

775 0 1

Отдавна някой беше казал:

"На Коледа се случват чудеса",

но този някой не е знаел,

че чудесата, всъщност, са лъжа.

 

Когато вятърът засвири във комина

и зимата събуди всички чувства,

тогава сещаме се да сме мили –

трепет, който бързо ни напуска...

 

И днес е празник – щастие за всички,

а аз, угрижена, се чудя:

на празник сме добри в кавички,

а после в злобата  се губим.

 

Нима ни стига минута любов,

нима не ни е нужна всеки ден?

Нима  за любовта не е готов

светът ни, иначе студен.

 

На празник всеки дава от сърце

това, което няма да даде

и свил  е в своите ръце,

усмивката на някое дете.

 

Сега е Коледа и обичта не стихва,

но питам се – защо и колко?

Това е обич, дадена със лихва,

изпълнена  с измамна болка.

 

До утре, може би, докато

празникът не си замине,

а после, посред тежките си дни

изцяло ще забравим да сме мили...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Може би закъсняла Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ,,обич, дадена със лихва''

    Силни думи, Мария!
    Хубав стих!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...