Отдавна някой беше казал:

"На Коледа се случват чудеса",

но този някой не е знаел,

че чудесата, всъщност, са лъжа.

Когато вятърът засвири във комина

и зимата събуди всички чувства,

тогава сещаме се да сме мили –

трепет, който бързо ни напуска...

И днес е празник – щастие за всички,

а аз, угрижена, се чудя:

на празник сме добри в кавички,

а после в злобата  се губим.

Нима ни стига минута любов,

нима не ни е нужна всеки ден?

Нима  за любовта не е готов

светът ни, иначе студен.

На празник всеки дава от сърце

това, което няма да даде

и свил  е в своите ръце,

усмивката на някое дете.

Сега е Коледа и обичта не стихва,

но питам се – защо и колко?

Това е обич, дадена със лихва,

изпълнена  с измамна болка.

До утре, може би, докато

празникът не си замине,

а после, посред тежките си дни

изцяло ще забравим да сме мили...