Камбанен звън,
феерия от светлини.
Така красиво е навън
през празничните дни.

Пазари, стоки, суета,
огромно изобилие храна.
Усмивки, радост, веселба,
ни помен даже от тъга.

На ъгъла стои дете,
поседнало на боси си нозе,
протегнало премръзнали ръце
с надежда - някой милост да даде.

И ето - лелята добра
си сваля шала от врата,
загъва крехкото телце
и нежно го понася на ръце.

Във топъл дом храна ще му даде
и меки дрехи ще му подари.
Не иска други дарове -
щастливото дете благодари.

2011 г.
Ивайло Иванов