30.06.2012 г., 22:32

Коледна приказка

463 0 1

Камбанен звън,
феерия от светлини.
Така красиво е навън
през празничните дни.

Пазари, стоки, суета,
огромно изобилие храна.
Усмивки, радост, веселба,
ни помен даже от тъга.

На ъгъла стои дете,
поседнало на боси си нозе,
протегнало премръзнали ръце
с надежда - някой милост да даде.

И ето - лелята добра
си сваля шала от врата,
загъва крехкото телце
и нежно го понася на ръце.

Във топъл дом храна ще му даде
и меки дрехи ще му подари.
Не иска други дарове -
щастливото дете благодари.

2011 г.
Ивайло Иванов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...