Jun 30, 2012, 10:32 PM

Коледна приказка

  Poetry » Other
466 0 1

Камбанен звън,
феерия от светлини.
Така красиво е навън
през празничните дни.

Пазари, стоки, суета,
огромно изобилие храна.
Усмивки, радост, веселба,
ни помен даже от тъга.

На ъгъла стои дете,
поседнало на боси си нозе,
протегнало премръзнали ръце
с надежда - някой милост да даде.

И ето - лелята добра
си сваля шала от врата,
загъва крехкото телце
и нежно го понася на ръце.

Във топъл дом храна ще му даде
и меки дрехи ще му подари.
Не иска други дарове -
щастливото дете благодари.

2011 г.
Ивайло Иванов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...