17 сент. 2013 г., 22:35  

Колекция

1.5K 0 16

              КОЛЕКЦИЯ

              На първата  ми поетична книжка

Зелена... А пък името ти –„Обич“.
Приличаш на изгубена надежда.
Разгърнах те. Намерих се. И в повече...
По детски в мен очите ти се вглеждат

обидено, намръщено и строго.
Горещият им рентген вледенява.
Те виждат и разбират твърде много.
Безсмислено е да се оправдавам.

Забравих те сред рафтове от време.
А исках да съм, помниш ли, река...
И нежност, в теменугите стаена,
соната, бяла мисъл... А сега?


Сега какво съм? - хайде, разкажи ми.
Колекция на смахнато момиче
от речен камък и досадни рими.
И вечното наричане „Обичам“.
     


 
                                  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алина Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Зелената, първата, искрена обич -
    спомен, и в спомена болка и съд,
    и гордост - от добре наченат път.
    Е, и мъничко тревоги...

    Всъщност много хубово стихотворение!
  • Благодаря, че харесахте безценната ми колекция!
  • Камъче, рими и "обичам" си е класна колекция! Пък "смахнатото обичам" си е направо попадение!
  • Изключителен финал.Силно и запомнящо!Поздравления, М.
  • "А исках да съм, помниш ли, река..."

    Аз помня, че преди около десет години ти искаше да си река... Тогава ти дадох ника Ilis, на реката Илис. Тези дни прочетох, че реката Илис е била свещена река. Нека твоето слово да е пречистващо и светло! Бъди богато благословена сега и завинаги,Ilis!!!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...