17 сент. 2013 г., 22:35  

Колекция

1.5K 0 16

              КОЛЕКЦИЯ

              На първата  ми поетична книжка

Зелена... А пък името ти –„Обич“.
Приличаш на изгубена надежда.
Разгърнах те. Намерих се. И в повече...
По детски в мен очите ти се вглеждат

обидено, намръщено и строго.
Горещият им рентген вледенява.
Те виждат и разбират твърде много.
Безсмислено е да се оправдавам.

Забравих те сред рафтове от време.
А исках да съм, помниш ли, река...
И нежност, в теменугите стаена,
соната, бяла мисъл... А сега?


Сега какво съм? - хайде, разкажи ми.
Колекция на смахнато момиче
от речен камък и досадни рими.
И вечното наричане „Обичам“.
     


 
                                  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алина Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Зелената, първата, искрена обич -
    спомен, и в спомена болка и съд,
    и гордост - от добре наченат път.
    Е, и мъничко тревоги...

    Всъщност много хубово стихотворение!
  • Благодаря, че харесахте безценната ми колекция!
  • Камъче, рими и "обичам" си е класна колекция! Пък "смахнатото обичам" си е направо попадение!
  • Изключителен финал.Силно и запомнящо!Поздравления, М.
  • "А исках да съм, помниш ли, река..."

    Аз помня, че преди около десет години ти искаше да си река... Тогава ти дадох ника Ilis, на реката Илис. Тези дни прочетох, че реката Илис е била свещена река. Нека твоето слово да е пречистващо и светло! Бъди богато благословена сега и завинаги,Ilis!!!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...