Колекция
КОЛЕКЦИЯ
На първата ми поетична книжка
Зелена... А пък името ти –„Обич“.
Приличаш на изгубена надежда.
Разгърнах те. Намерих се. И в повече...
По детски в мен очите ти се вглеждат
обидено, намръщено и строго.
Горещият им рентген вледенява.
Те виждат и разбират твърде много.
Безсмислено е да се оправдавам.
Забравих те сред рафтове от време.
А исках да съм, помниш ли, река...
И нежност, в теменугите стаена,
соната, бяла мисъл... А сега?
Сега какво съм? - хайде, разкажи ми.
Колекция на смахнато момиче
от речен камък и досадни рими.
И вечното наричане „Обичам“.
© Алина Стоянова All rights reserved.
