12 окт. 2009 г., 00:29

Колело 2

1.4K 0 5

Локви дъжд,

следи от гуми,

любов, тъга

без думи.

Спирачка, колело,

заблуда,

сгреших в едно -

обичах до полуда.

Дъжд, порой,

            сълзи,

няма кой да ме утеши.

Любов, лъжа,

спомени красиви,

повярвах в това,

че възможно е

да съм щастлива.

Капки дъжд,

трева, роса,

къде е този мъж

и любовта?

Камъни, скали,

труден път,

навън вали,

сълзите си текат.

Облаци, небе,

безкрайна сивота -

някой ми отне радостта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Богдана Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...