Коленича...
Храм. И в него свещи,
две от тях, една до друга,
две от тях, една от друга
разгоряха се във пълнолунна тишина...
Слети пламъци в молитва,
слети двете половини,
двете половина на една душа
са във преплетените пръсти... чуй сега...
Разгорени два фитила, в пепелна прегръдка се
превръщат и изгарят във едно...
Светулките дори запяха ангелски
мечти...
Надежда, сбъдната във първата тамянена целувка...
Олтар, на който коленича, вместо нея,
вечността...
Капки восъчно клеймо запечатват нежността.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анна-Мария Николаева Все права защищены
