Jan 29, 2011, 11:45 PM

Коленича...

  Poetry » Love
1.6K 0 5

Храм. И в него свещи,

две от тях, една до друга,

две от тях, една от друга

разгоряха се във пълнолунна тишина...

Слети пламъци в молитва,

слети двете половини,

двете половина на една душа

са във преплетените пръсти... чуй сега...

Разгорени два фитила, в пепелна прегръдка се

превръщат и изгарят във едно...

Светулките дори запяха ангелски

мечти...

Надежда, сбъдната във първата тамянена целувка...

Олтар, на който коленича, вместо нея,

вечността...

Капки восъчно клеймо запечатват нежността.


 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна-Мария Николаева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...