29.01.2011 г., 23:45 ч.

Коленича... 

  Поезия » Любовна
1354 0 5

Храм. И в него свещи,

две от тях, една до друга,

две от тях, една от друга

разгоряха се във пълнолунна тишина...

Слети пламъци в молитва,

слети двете половини,

двете половина на една душа

са във преплетените пръсти... чуй сега...

Разгорени два фитила, в пепелна прегръдка се

превръщат и изгарят във едно...

Светулките дори запяха ангелски

мечти...

Надежда, сбъдната във първата тамянена целувка...

Олтар, на който коленича, вместо нея,

вечността...

Капки восъчно клеймо запечатват нежността.


 

 

 

 

© Анна-Мария Николаева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??