14 окт. 2007 г., 15:35

Колко?

818 0 16

Колко пъти пребродил си вече сърцето ми?

Колко време летя там, намира и губи се?

Колко стъпки остави да гаснат след тебе?

Колко звездни мечти във света ми събуди?

Колко нощи открадна в живота - за мене?

Колко погледи твои коленичат в очите ми?

Колко светещи  тръпки прободоха вените?

Колко мисли с лика ми в главата ти скитаха?

Колко тихи усмивки вдишах с тебе по въздуха?

Колко птици съзадоха с прегръдки ръцете ни?

Колко полет в душата ми беше ти нужен?

Колко мои слънца се родиха в небето ти?

Колко сънища с моите дрехи обличаше?

Колко твои сълзи от очите ми капеха?

С колко шепи мълчание всеки път ме обичаше?

Колко думи слуха ми попиваше в мрака?

Колко нежност валя по косата ми облачно?

Колко пътища водеха теб до вратата ми?

Колко болка удави в езерата ми обични?

Колко липси премерих на везните на чакането?

Колко тежест потъна зад гърба ти на тръгване?

Колко питане търсеше из словата ти отговор?

Колко срещи случайни във кръг ни превърнаха?

Колко бъдеще чака в средата безропотно?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Инна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не мога да изброя, но... всеки зададен въпрост тегне над всеки един от нас с огромна сила! А дали можем да си отговорим?
    Браво за стиха, Инна!
  • Колко сънища с моите дрехи обличаше?
    Колко твои сълзи от очите ми капеха?

    Браво за стиха и зададените въпроси!!!
  • Който пита,намира отговора,нали?!
  • Колко сънища с моите дрехи обличаше?
    .....................

    Страшна сила има в теб!
  • Колко много въпроси се раждат в сърцата ни!
    Прекрасно!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...