Oct 14, 2007, 3:35 PM

Колко?

  Poetry
820 0 16

Колко пъти пребродил си вече сърцето ми?

Колко време летя там, намира и губи се?

Колко стъпки остави да гаснат след тебе?

Колко звездни мечти във света ми събуди?

Колко нощи открадна в живота - за мене?

Колко погледи твои коленичат в очите ми?

Колко светещи  тръпки прободоха вените?

Колко мисли с лика ми в главата ти скитаха?

Колко тихи усмивки вдишах с тебе по въздуха?

Колко птици съзадоха с прегръдки ръцете ни?

Колко полет в душата ми беше ти нужен?

Колко мои слънца се родиха в небето ти?

Колко сънища с моите дрехи обличаше?

Колко твои сълзи от очите ми капеха?

С колко шепи мълчание всеки път ме обичаше?

Колко думи слуха ми попиваше в мрака?

Колко нежност валя по косата ми облачно?

Колко пътища водеха теб до вратата ми?

Колко болка удави в езерата ми обични?

Колко липси премерих на везните на чакането?

Колко тежест потъна зад гърба ти на тръгване?

Колко питане търсеше из словата ти отговор?

Колко срещи случайни във кръг ни превърнаха?

Колко бъдеще чака в средата безропотно?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Инна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не мога да изброя, но... всеки зададен въпрост тегне над всеки един от нас с огромна сила! А дали можем да си отговорим?
    Браво за стиха, Инна!
  • Колко сънища с моите дрехи обличаше?
    Колко твои сълзи от очите ми капеха?

    Браво за стиха и зададените въпроси!!!
  • Който пита,намира отговора,нали?!
  • Колко сънища с моите дрехи обличаше?
    .....................

    Страшна сила има в теб!
  • Колко много въпроси се раждат в сърцата ни!
    Прекрасно!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...