14 oct 2007, 15:35

Колко?

  Poesía
816 0 16

Колко пъти пребродил си вече сърцето ми?

Колко време летя там, намира и губи се?

Колко стъпки остави да гаснат след тебе?

Колко звездни мечти във света ми събуди?

Колко нощи открадна в живота - за мене?

Колко погледи твои коленичат в очите ми?

Колко светещи  тръпки прободоха вените?

Колко мисли с лика ми в главата ти скитаха?

Колко тихи усмивки вдишах с тебе по въздуха?

Колко птици съзадоха с прегръдки ръцете ни?

Колко полет в душата ми беше ти нужен?

Колко мои слънца се родиха в небето ти?

Колко сънища с моите дрехи обличаше?

Колко твои сълзи от очите ми капеха?

С колко шепи мълчание всеки път ме обичаше?

Колко думи слуха ми попиваше в мрака?

Колко нежност валя по косата ми облачно?

Колко пътища водеха теб до вратата ми?

Колко болка удави в езерата ми обични?

Колко липси премерих на везните на чакането?

Колко тежест потъна зад гърба ти на тръгване?

Колко питане търсеше из словата ти отговор?

Колко срещи случайни във кръг ни превърнаха?

Колко бъдеще чака в средата безропотно?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Инна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не мога да изброя, но... всеки зададен въпрост тегне над всеки един от нас с огромна сила! А дали можем да си отговорим?
    Браво за стиха, Инна!
  • Колко сънища с моите дрехи обличаше?
    Колко твои сълзи от очите ми капеха?

    Браво за стиха и зададените въпроси!!!
  • Който пита,намира отговора,нали?!
  • Колко сънища с моите дрехи обличаше?
    .....................

    Страшна сила има в теб!
  • Колко много въпроси се раждат в сърцата ни!
    Прекрасно!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...