kleopatrasv (Светлана Тодорова)
250 546
22 июл. 2010 г., 13:56

Колко неща само 

  Поэзия » Любовная
655 0 2

 



Колко нощи ти изпепелих,
заспала сладко на твойто рамо,
с теб всички дни докрай пресуших
и те събуждах доста рано.

Колко мисли ти опустоших,
влетяла в твойто място затъмнено,
с теб всички мечти споделих
и изрисувах бъдещите метежно.

Колко стихове ти посветих,
рискувах с тях безумна неизменно,
и с много неща от сърце се разделих,
за твоя свят се определих неизбежно.

Колко рози ти осветих,
за теб ще съм ухание омайно,
навестяващо те неочаквано с радостен вик,
и ще помниш моето лице сияйно.

Колко сънища ти проследих,
за теб все ще съм момиче пълнолунно,
а ти ще отпиваш сладникав нектар с моя дъх,
и ще се усмихваш непознато издайно...

© Светлана Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Шепота ми, идващ от сърцето,
    събуди мрака от непрогледна тъмнина,
    и слънчева усмивка на лицето,
    грейна с небесно лунна светлина.

    Поглеждам дръзко към небето,
    познавам коя е моята звезда,
    и с лъча на слънцето напето,
    опитвам се да уловя мига.

    И летя с кошница над полето,
    аз съм слънчевата му сестра,
    събуждам цветчетата там додето,
    стигам с моята светла искра
  • И колко пъти прошепвах
    в съня ти...тръпките
    докато те обгръщах
    бавно със събуждането си и за още..
    не спирах, а сънувах те и приближавах...

    и колко пъти се плъзвах сред...
    ласките ти - жарещи до утрените
    размахващи навсякаде покрай теб,
    мечтите бавно изгряваха със сълзите..

    и в колко думи се открих
    дори и само за миг..
    в римите не спирах
    да изпивам твоя лик...

    и с колко откъснати ухания..
    следвах падащите розови листа
    и въпреки тези бълувания..
    разпознах линията на тази съдба..

    и до колко безсъния се спирах..
    нагоре в Пълнолунията...
    се отпусках в прегръдката
    на сиянието ти - оставящо ме без дъх...
Предложения
: ??:??