22.07.2010 г., 13:56 ч.
Колко неща само
Колко нощи ти изпепелих,
заспала сладко на твойто рамо,
с теб всички дни докрай пресуших
и те събуждах доста рано.
Колко мисли ти опустоших,
влетяла в твойто място затъмнено,
с теб всички мечти споделих
и изрисувах бъдещите метежно.
Колко стихове ти посветих,
рискувах с тях безумна неизменно,
и с много неща от сърце се разделих,
за твоя свят се определих неизбежно.
Колко рози ти осветих,
за теб ще съм ухание омайно,
навестяващо те неочаквано с радостен вик,
и ще помниш моето лице сияйно.
Колко сънища ти проследих,
за теб все ще съм момиче пълнолунно,
а ти ще отпиваш сладникав нектар с моя дъх,
и ще се усмихваш непознато издайно...
© Светлана Тодорова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
И колко пъти прошепвах
в съня ти...тръпките
докато те обгръщах
бавно със събуждането си и за още..
не спирах, а сънувах те и приближавах...
и колко пъти се плъзвах сред...
ласките ти - жарещи до утрените
размахващи навсякаде покрай теб,
мечтите бавно изгряваха със сълзите..
и в колко думи се открих
дори и само за миг..
в римите не спирах
да изпивам твоя лик...
и с колко откъснати ухания..
следвах падащите розови листа
и въпреки тези бълувания..
разпознах линията на тази съдба..
и до колко безсъния се спирах..
нагоре в Пълнолунията...
се отпусках в прегръдката
на сиянието ти - оставящо ме без дъх...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
събуди мрака от непрогледна тъмнина,
и слънчева усмивка на лицето,
грейна с небесно лунна светлина.
Поглеждам дръзко към небето,
познавам коя е моята звезда,
и с лъча на слънцето напето,
опитвам се да уловя мига.
И летя с кошница над полето,
аз съм слънчевата му сестра,
събуждам цветчетата там додето,
стигам с моята светла искра