Колко неща само
Колко нощи ти изпепелих,
заспала сладко на твойто рамо,
с теб всички дни докрай пресуших
и те събуждах доста рано.
Колко мисли ти опустоших,
влетяла в твойто място затъмнено,
с теб всички мечти споделих
и изрисувах бъдещите метежно.
Колко стихове ти посветих,
рискувах с тях безумна неизменно,
и с много неща от сърце се разделих,
за твоя свят се определих неизбежно.
Колко рози ти осветих,
за теб ще съм ухание омайно,
навестяващо те неочаквано с радостен вик,
и ще помниш моето лице сияйно.
Колко сънища ти проследих,
за теб все ще съм момиче пълнолунно,
а ти ще отпиваш сладникав нектар с моя дъх,
и ще се усмихваш непознато издайно...
© Светлана Тодорова All rights reserved.
