10 окт. 2014 г., 07:50

Колко отдавна

579 0 1

Колко отдавна беше това...

Тогава щастливо склонила глава

заспивах на твоето влюбено рамо.

И имаше смисъл единствено само

 

това, че  се будя красива до тебе.

От  въздух ми беше по-скъп, по-потребен.

Разбирах те с поглед, дори без слова.

Колко отдавна беше това...

 

Сега ми се струва на друга планета

бях сякаш. От лудост по тебе обзета.

Колко отдавна беше това...

Ти беше ми лък, а аз – тетива.

 

Но тръгна. Остави ме без сетива.

Колко отдавна беше това,

че чак ми се струва измислица бяла.

А всъщност тогава съм само живяла.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...