10 окт. 2014 г., 07:50

Колко отдавна

581 0 1

Колко отдавна беше това...

Тогава щастливо склонила глава

заспивах на твоето влюбено рамо.

И имаше смисъл единствено само

 

това, че  се будя красива до тебе.

От  въздух ми беше по-скъп, по-потребен.

Разбирах те с поглед, дори без слова.

Колко отдавна беше това...

 

Сега ми се струва на друга планета

бях сякаш. От лудост по тебе обзета.

Колко отдавна беше това...

Ти беше ми лък, а аз – тетива.

 

Но тръгна. Остави ме без сетива.

Колко отдавна беше това,

че чак ми се струва измислица бяла.

А всъщност тогава съм само живяла.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...