Колко отдавна
Колко отдавна беше това...
Тогава щастливо склонила глава
заспивах на твоето влюбено рамо.
И имаше смисъл единствено само
това, че се будя красива до тебе.
От въздух ми беше по-скъп, по-потребен.
Разбирах те с поглед, дори без слова.
Колко отдавна беше това...
Сега ми се струва на друга планета
бях сякаш. От лудост по тебе обзета.
Колко отдавна беше това...
Ти беше ми лък, а аз – тетива.
Но тръгна. Остави ме без сетива.
Колко отдавна беше това,
че чак ми се струва измислица бяла.
А всъщност тогава съм само живяла.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
!