3 февр. 2008 г., 15:07

Колкото - толкова

925 0 6
Реших да забравя всички условности,
възпитание, вяра, и чест, и морал.
Реших да живея без цел във живота си,
да бъда напълно завършен и цял.

Реших да остана добър и естествен,
без разни "духовности", без суета,
реших, че не искам да бъда известен,
а просто нормален - никой в света.

Разбрах за живота някои истини,
научи ме личният опит на тях.
Не вярвам на разни системи измислени,
приех самотата спокойно, без страх.

Задуха ли вятърът, опъвам платната,
вместо насреща му като луд да греба.
Избрах си учител - ще следвам водата
и като нея естествено  аз ще тека.

Колкото - толкова, нямам претенции,
приемам живота си просто така.
И всякакви разни духовни сентенции
заменям за своето "Тук и сега".

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йордан Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...