3 февр. 2008 г., 15:07

Колкото - толкова

930 0 6
Реших да забравя всички условности,
възпитание, вяра, и чест, и морал.
Реших да живея без цел във живота си,
да бъда напълно завършен и цял.

Реших да остана добър и естествен,
без разни "духовности", без суета,
реших, че не искам да бъда известен,
а просто нормален - никой в света.

Разбрах за живота някои истини,
научи ме личният опит на тях.
Не вярвам на разни системи измислени,
приех самотата спокойно, без страх.

Задуха ли вятърът, опъвам платната,
вместо насреща му като луд да греба.
Избрах си учител - ще следвам водата
и като нея естествено  аз ще тека.

Колкото - толкова, нямам претенции,
приемам живота си просто така.
И всякакви разни духовни сентенции
заменям за своето "Тук и сега".

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йордан Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...