Feb 3, 2008, 3:07 PM

Колкото - толкова

932 0 6
Реших да забравя всички условности,
възпитание, вяра, и чест, и морал.
Реших да живея без цел във живота си,
да бъда напълно завършен и цял.

Реших да остана добър и естествен,
без разни "духовности", без суета,
реших, че не искам да бъда известен,
а просто нормален - никой в света.

Разбрах за живота някои истини,
научи ме личният опит на тях.
Не вярвам на разни системи измислени,
приех самотата спокойно, без страх.

Задуха ли вятърът, опъвам платната,
вместо насреща му като луд да греба.
Избрах си учител - ще следвам водата
и като нея естествено  аз ще тека.

Колкото - толкова, нямам претенции,
приемам живота си просто така.
И всякакви разни духовни сентенции
заменям за своето "Тук и сега".

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йордан Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...