Feb 3, 2008, 3:07 PM

Колкото - толкова

923 0 6
Реших да забравя всички условности,
възпитание, вяра, и чест, и морал.
Реших да живея без цел във живота си,
да бъда напълно завършен и цял.

Реших да остана добър и естествен,
без разни "духовности", без суета,
реших, че не искам да бъда известен,
а просто нормален - никой в света.

Разбрах за живота някои истини,
научи ме личният опит на тях.
Не вярвам на разни системи измислени,
приех самотата спокойно, без страх.

Задуха ли вятърът, опъвам платната,
вместо насреща му като луд да греба.
Избрах си учител - ще следвам водата
и като нея естествено  аз ще тека.

Колкото - толкова, нямам претенции,
приемам живота си просто така.
И всякакви разни духовни сентенции
заменям за своето "Тук и сега".

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йордан Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...