3.02.2008 г., 15:07

Колкото - толкова

926 0 6
Реших да забравя всички условности,
възпитание, вяра, и чест, и морал.
Реших да живея без цел във живота си,
да бъда напълно завършен и цял.

Реших да остана добър и естествен,
без разни "духовности", без суета,
реших, че не искам да бъда известен,
а просто нормален - никой в света.

Разбрах за живота някои истини,
научи ме личният опит на тях.
Не вярвам на разни системи измислени,
приех самотата спокойно, без страх.

Задуха ли вятърът, опъвам платната,
вместо насреща му като луд да греба.
Избрах си учител - ще следвам водата
и като нея естествено  аз ще тека.

Колкото - толкова, нямам претенции,
приемам живота си просто така.
И всякакви разни духовни сентенции
заменям за своето "Тук и сега".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...