18 дек. 2013 г., 22:08

Коловозите

683 0 0

Коловозите - са вътре в душите ни -

или са в нашите сърца.

Те ще са в нас до края на дните ни.

И са в нас още от деца.

 

Това са нашите невидими граници -

поставени от самите нас.

И се лутат душите ни - странници -

в този труден, съдбовен час.

 

Но духът ни не върви по коловози -

а напред, свободен, лети.

Ограниченията просто го тормозят -

проумей го това и ти.

 

Да, животът или ние се опитваме -

от неразбиране или от страх -

да сложим граници на мечтите си.

И това ни обрича на крах.

 

Търсим пътя навътре в съзнанието...

Ала има ли изобщо път?

Но опитваме се да вкараме в граници

искрата в нашата гръд.

 

Стига вече! Ние трябва да се събудим -

и да вдигнем гордо чела.

А не непрекъснато все да се чудим -

защо ни липсват крила.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Янев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...