Коловозите - са вътре в душите ни -
или са в нашите сърца.
Те ще са в нас до края на дните ни.
И са в нас още от деца.
Това са нашите невидими граници -
поставени от самите нас.
И се лутат душите ни - странници -
в този труден, съдбовен час.
Но духът ни не върви по коловози -
а напред, свободен, лети.
Ограниченията просто го тормозят -
проумей го това и ти.
Да, животът или ние се опитваме -
от неразбиране или от страх -
да сложим граници на мечтите си.
И това ни обрича на крах.
Търсим пътя навътре в съзнанието...
Ала има ли изобщо път?
Но опитваме се да вкараме в граници
искрата в нашата гръд.
Стига вече! Ние трябва да се събудим -
и да вдигнем гордо чела.
А не непрекъснато все да се чудим -
защо ни липсват крила.
© Стефан Янев All rights reserved.