8 июн. 2023 г., 11:29

Кома

446 0 1

Объркани в едно дълготрайно настояще

примесено с отровните трохи на страх,

режисира се бъдеще диво, предстоящо

с илюзорна реалност и дирижиран похват.

 

Под наркоза битуват милиони души...

безгласно преглътнали своя  заряд

молитствено шепнещи "Господи, спаси!",

но дали робската мисъл ще заслужи китап.

 

Успивани бавно в съществуваща кома

ги хранят с пари и обдишват с лъжи,

защото гласът им е нужен за онази утроба

раждаща сборища от безбожни творци

 

В тези реалии на идиотизъм от класа,

няма просто решение за този сложен проблем...

Кой ще удари камбаната и ще бие тревога

преди отново издъхнем,  паднали на  колене.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валя Сотирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Всеки си търси начин за оцеляване. Хубав стих!

    "преди отново издъхнем, паднали на колене." - редактирай си го!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...