19 окт. 2022 г., 12:33  

Комедия дел арте 

  Поэзия » Другая
290 6 14

Безсънните нощи танцуват фокстрот
по острия ръб на стрелките.
До мен е полегнал самият живот,
похърква и спи. Незавит е.

Луната небесен е шут - Арлекин,
съдбата ми май Коломбина.
Пълзят часовете... Дванайсет, един,
не съмва. Не нощ, а година.

Бълнува животът ми в ъгъла сврян
и пише слова по тавана.
Протягат безсъници немощна длан,
конците на кукла да хванат.

Животът пред утрото става, едва,
а вън Арлекин звезди пощи.
Прехвърлил от болна, на здрава глава,
страхът – неизпитан до снощи.

 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??