Oct 19, 2022, 12:33 PM  

Комедия дел арте 

  Poetry » Other
289 6 14

Безсънните нощи танцуват фокстрот
по острия ръб на стрелките.
До мен е полегнал самият живот,
похърква и спи. Незавит е.

Луната небесен е шут - Арлекин,
съдбата ми май Коломбина.
Пълзят часовете... Дванайсет, един,
не съмва. Не нощ, а година.

Бълнува животът ми в ъгъла сврян
и пише слова по тавана.
Протягат безсъници немощна длан,
конците на кукла да хванат.

Животът пред утрото става, едва,
а вън Арлекин звезди пощи.
Прехвърлил от болна, на здрава глава,
страхът – неизпитан до снощи.

 

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??