Комедия дел арте
Безсънните нощи танцуват фокстрот
по острия ръб на стрелките.
До мен е полегнал самият живот,
похърква и спи. Незавит е.
Луната небесен е шут - Арлекин,
съдбата ми май Коломбина.
Пълзят часовете... Дванайсет, един,
не съмва. Не нощ, а година.
Бълнува животът ми в ъгъла сврян
и пише слова по тавана.
Протягат безсъници немощна длан,
конците на кукла да хванат.
Животът пред утрото става, едва,
а вън Арлекин звезди пощи.
Прехвърлил от болна, на здрава глава,
страхът – неизпитан до снощи.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
