19.10.2022 г., 12:33 ч.  

Комедия дел арте 

  Поезия » Друга
5.0 / 9
349 6 14
Безсънните нощи танцуват фокстрот
по острия ръб на стрелките.
До мен е полегнал самият живот,
похърква и спи. Незавит е.
Луната небесен е шут - Арлекин,
съдбата ми май Коломбина.
Пълзят часовете... Дванайсет, един,
не съмва. Не нощ, а година.
Бълнува животът ми в ъгъла сврян
и пише слова по тавана.
Протягат безсъници немощна длан,
конците на кукла да хванат. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Предложения
  • Заспиваш ли? Аз тази нощ самотна съм във мрака, пак вперила невиждащи очи. Горкото ми сърце химера ч...
  • ОБИЧАЙ МЕ! ВЪВ ТИШИНА. Сега съм есенна топола... Но мога (даже през деня) да бъда истинска. И гола. ...
  • Да разделим ли тази нощ на две? Ти – в твоята, аз – в мойта половина... Заключих всички лоши светове...

Още произведения »