10 янв. 2013 г., 00:42  

Концерт за четири ръце, пиано и приятел

826 0 9

Когато се почувствам нежелана,
когато се почувствам необичана,
готова съм на първото пиано
да запрепускам с пръсти по клавишите.

 

Усмихваш се? Да, знам, че не умея
да свиря на пиано, но послушай:
не пеят ли дърветата в зелено;
не свири ли пианото въздушно?  

 

Обаче най-фалшиви нотки вземам,
когато избера си напосоки
да ми приглася някой като мене,
загледан тъжно в следдъждовни локви. 

 

А всъщност, за да стане хорът хубав
и да звучи пианото концертно,
за диригент би трябвало да имам
един приятел с поглед, който свети.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Публикувано в:

Алманах "Нова българска литература" Поезия 2017, с.230

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...