Jan 10, 2013, 12:42 AM  

Концерт за четири ръце, пиано и приятел

  Poetry » Other
824 0 9

Когато се почувствам нежелана,
когато се почувствам необичана,
готова съм на първото пиано
да запрепускам с пръсти по клавишите.

 

Усмихваш се? Да, знам, че не умея
да свиря на пиано, но послушай:
не пеят ли дърветата в зелено;
не свири ли пианото въздушно?  

 

Обаче най-фалшиви нотки вземам,
когато избера си напосоки
да ми приглася някой като мене,
загледан тъжно в следдъждовни локви. 

 

А всъщност, за да стане хорът хубав
и да звучи пианото концертно,
за диригент би трябвало да имам
един приятел с поглед, който свети.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Публикувано в:

Алманах "Нова българска литература" Поезия 2017, с.230

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...