10.01.2013 г., 0:42  

Концерт за четири ръце, пиано и приятел

825 0 9

Когато се почувствам нежелана,
когато се почувствам необичана,
готова съм на първото пиано
да запрепускам с пръсти по клавишите.

 

Усмихваш се? Да, знам, че не умея
да свиря на пиано, но послушай:
не пеят ли дърветата в зелено;
не свири ли пианото въздушно?  

 

Обаче най-фалшиви нотки вземам,
когато избера си напосоки
да ми приглася някой като мене,
загледан тъжно в следдъждовни локви. 

 

А всъщност, за да стане хорът хубав
и да звучи пианото концертно,
за диригент би трябвало да имам
един приятел с поглед, който свети.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Публикувано в:

Алманах "Нова българска литература" Поезия 2017, с.230

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....