Конче

15 мая 2021 г., 11:29

Поэзия

265 2 3

Конче мое колко си напето,

блестят с любов очите ти добри

и гривата се вее на вълни,

когато с теб препускаме в полетата.

Потропваш със копитата вълшебни,

пренасяш ме в красиви светове,

преследвайки немирни ветрове,

забравил и за смисъл, и потребност.

Аз знам, че твоя устрем е безкраен –

където пожелая ще замина

и ще препускам хиляди години,

сред звездните градини с дъх омаен.

Ех, конче, ти мечта в душата моя,

сърцето ми тупти във твоя ритъм

и даже миг дори не бих се питал,

дали жадувам братската опора!

dansyto (Данаил Таков)

2021-05-23T10:55:14+03:00

Искрени благодарности, Скити, Зиги!
anahataroot (Зигфрид В.)

2021-05-15T18:28:18+03:00

Много хубав стих! Прекрасно е да препускаш волно с кон... няма такова усещане!
Скитницa

2021-05-15T16:31:21+03:00

Звучи ми волно и свободно! Поздрав!