Конче мое колко си напето,
блестят с любов очите ти добри
и гривата се вее на вълни,
когато с теб препускаме в полетата.
Потропваш със копитата вълшебни,
пренасяш ме в красиви светове,
преследвайки немирни ветрове,
забравил и за смисъл, и потребност.
Аз знам, че твоя устрем е безкраен –
където пожелая ще замина
и ще препускам хиляди години,
сред звездните градини с дъх омаен. ...