Конче
Конче мое колко си напето,
блестят с любов очите ти добри
и гривата се вее на вълни,
когато с теб препускаме в полетата.
Потропваш със копитата вълшебни,
пренасяш ме в красиви светове,
преследвайки немирни ветрове,
забравил и за смисъл, и потребност.
Аз знам, че твоя устрем е безкраен –
където пожелая ще замина
и ще препускам хиляди години,
сред звездните градини с дъх омаен.
Ех, конче, ти мечта в душата моя,
сърцето ми тупти във твоя ритъм
и даже миг дори не бих се питал,
дали жадувам братската опора!
© Данаил Таков All rights reserved.
