15 may 2021, 11:29

Конче

  Poesía
488 2 3

Конче мое колко си напето,

блестят с любов очите ти добри

и гривата се вее на вълни,

когато с теб препускаме в полетата.

 

Потропваш със копитата вълшебни,

пренасяш ме в красиви светове,

преследвайки немирни ветрове,

забравил и за смисъл, и потребност.

 

Аз знам, че твоя устрем е безкраен –

където пожелая ще замина

и ще препускам хиляди години,

сред звездните градини с дъх омаен.

 

Ех, конче, ти мечта в душата моя,

сърцето ми тупти във твоя ритъм

и даже миг дори не бих се питал,

дали жадувам братската опора!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Искрени благодарности, Скити, Зиги!
  • Много хубав стих! Прекрасно е да препускаш волно с кон... няма такова усещане!
  • Звучи ми волно и свободно! Поздрав!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...