dansyto (Данаил Таков)
816 3638
15.05.2021 г., 11:29 ч.

Конче 

  Поезия
310 2 3

Конче мое колко си напето,

блестят с любов очите ти добри

и гривата се вее на вълни,

когато с теб препускаме в полетата.

 

Потропваш със копитата вълшебни,

пренасяш ме в красиви светове,

преследвайки немирни ветрове,

забравил и за смисъл, и потребност.

 

Аз знам, че твоя устрем е безкраен –

където пожелая ще замина

и ще препускам хиляди години,

сред звездните градини с дъх омаен.

 

Ех, конче, ти мечта в душата моя,

сърцето ми тупти във твоя ритъм

и даже миг дори не бих се питал,

дали жадувам братската опора!

© Данаил Таков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Искрени благодарности, Скити, Зиги!
  • Много хубав стих! Прекрасно е да препускаш волно с кон... няма такова усещане!
  • Звучи ми волно и свободно! Поздрав!
Предложения
: ??:??