27 апр. 2020 г., 20:49

Конкурсно

729 1 10

Ежбите, победите, егото, грешките,
очите затворени Божи.
Грамада от камъни - думите тежките
и змии - без които не може.

Ябълка - райската сладост в раздорите,
змията се киска накрая.
По голи инстинкти, бездушни са хората.
На изток и запад от рая...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря!
  • Киска се, защото вдовиците са много повече от вдовците.
    Хбаво.
  • Красе, Гош, Пепи, благодаря ви!
  • Думи безполезни, минали-заминали,
    в едното влезне, от другото излезне,
    някой миг улавя с 5-минутна слава,
    друг душата си излива и с тъга залива,
    трети иронично и с усмивка
    сипва ни от словото си пивко -
    всички знаем - докато свят светува
    под слънцето какво ли не бушува.
    Виртуалът нова мода вкара на народа -
    с еквилибристика словесна и един клик
    да се почувстваш значим и велик!

    Поздравления!
  • Не желая и тук да се получава поредното коментарно "влакче" : "Кой, кого, защо" ? Зрели хора сме, творци. Тук сме да творим, четем, коментираме творби. Просто е.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...