Apr 27, 2020, 8:49 PM

Конкурсно

724 1 10

Ежбите, победите, егото, грешките,
очите затворени Божи.
Грамада от камъни - думите тежките
и змии - без които не може.

Ябълка - райската сладост в раздорите,
змията се киска накрая.
По голи инстинкти, бездушни са хората.
На изток и запад от рая...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря!
  • Киска се, защото вдовиците са много повече от вдовците.
    Хбаво.
  • Красе, Гош, Пепи, благодаря ви!
  • Думи безполезни, минали-заминали,
    в едното влезне, от другото излезне,
    някой миг улавя с 5-минутна слава,
    друг душата си излива и с тъга залива,
    трети иронично и с усмивка
    сипва ни от словото си пивко -
    всички знаем - докато свят светува
    под слънцето какво ли не бушува.
    Виртуалът нова мода вкара на народа -
    с еквилибристика словесна и един клик
    да се почувстваш значим и велик!

    Поздравления!
  • Не желая и тук да се получава поредното коментарно "влакче" : "Кой, кого, защо" ? Зрели хора сме, творци. Тук сме да творим, четем, коментираме творби. Просто е.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...