21 мая 2014 г., 22:57  

Константин и Елена

2.4K 1 3

Не ми изпраща никой знак,

че пролетта ни си отива

и идва топъл летен ад

на дяволи и самодиви.

 

Най сетне кишавият дъжд

се изваля и таз прогноза

с потоп библейски изведнъж

ще спре бита ни да тревожи.

 

И разливите от води,

по улици на градовете,

донесли толкова беди

ще оттекат и ще просветне.

 

На празника на Константин

и на царицата Елена

ще грейне пак в простора син

една усмихната вселена!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • еее, много ведро! Първият стих е разкошно лаконичен (дори и да е оксиморон това, което казвам)
  • Да благодаря за хубавото стихотворение, едва ли някой друг ще се сети по този начин да поздрави именяците !
  • Поздравления за актуалния отзвук...

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...